Има три основни школи българска керамика – „Търновка керамика“, „Бусинска керамика“ и „Троянска керамика“. От трите школи най-запазена и развитата като дейност в днешно време е „Троянската керамика“. Останалите две школи българска керамика имат единични представители на майстори грънчари.

Основен фактор по-широкото разпространение на „Троянската керамика“ е наличието на Средното художествено училище по приложни изкуства Венко Кънев (СХУПИ) в гр. Троян, в който град намират реализация повечето от завършилите.

С какво всъщност се отличават отделните школи? Основен разграничител е начина на украса на керамичните съдове. Като за всяка школа те са както следва:

При тази школа се използва така наречената сграфито техниката за украса на керамичните съдове (т.е. с гравиране). Тази техника е изключително красива и богато орнаментирана, поради което е много енергоемка, а крайния резултат е достоен за дворцова трапеза. Техника включва следните етапи:

1. Извайване на керамичния съд от глина;
2. Поливане с ангоба (цветна хума разтворена във вода);
3. Засъхване на ангобата и съда до восъчно подобна текстура;
4. Гравиране – отнемане на цветното ангобно покритие, за да се покаже кафявата основа на съда;
5. Съхнене и изпичане в пещ;
6. Гледжосване и допълнително оцветяване;
7. Повторно изпичане в пещ;

При тази школа се създават съдове с по-богато орнаментиране и извайване на формата. Налични са повече детайли, който придават красотата на керамиката. От друга страна оцветяването е по-обрано и стилизирано. Техника включва следните етапи:

При тази школа се създават съдове с богато преливащи се оцветяване, като шаренето се осъщества чрез хоризонтални въртене на съда и капковидни спуски (капки) на равномерни отстояния. Техника включва следните етапи: